КАК СЕ ОБЩУВА С ДВЕГОДИШЕН ВНУК,ПРИ ТОВА АНГЛОЕЗИЧЕН,ПРИ ТОВА РОЖДЕНИК И ТО НА ЦЕЛИ ДВЕ ГОДИНИ!
/записки от посещението на Виктор в България по Коледа и неясни сегашни разсъждения/
Ами сторих каквото можах, макар че не е достатъчно само да обичаш и говориш на едно малко същество. На летището той само гледаше сериозно, явно се чудеше защо всички му се усмихват и напират да го целуват, щипят му бузките или пък го питат нещо. Навярно го смущаваше и езикът, на който се говореше, вярно ,че му беше познат, защото майка му общуваше с него повече на български, но тук всички го говореха. Разбира се, хората му бяха съвсем непознати, дори и аз, макар че мислех, че може да ме е запомнил от екрана на компютъра. Прекалено сложно за двегодишно дете, защо му вменявах чак такива способности, не знам. Разбира се, трябваше да изградим някаква връзка съвсем отначало, съвсем трудно.
Затова пък връзката с братовчедка му Роси, тригодишна, беше изградена мълниеносно. Още щом я видя, сънена, току-що станала от ...