5 min reading
(по действителен случай ;)
Върнах се от даскало, прегладняла като люлински клошар. Направо организмът ми беше озверял от липса на хранителни вещества. Втурнах се в кухнята и първото нещо, което съзрях беше салата от домати и магданоз. Наполовина изядена. Вкъщи такова нещо се прави само като има голяма кльопачка. Хвърлих се към котлона и вдигнах капака на тенджерата. Малко супа. Само на дъното. Един милиметър пилешка супичка за прегладняло до смърт същество. Усетих как един бесен червен тигър се надигна в душата ми и изрева възмутено (и гладно). Как може подобно нещо?! И дюнер не си купих – к’во ще правя? Ми да я стопля... На четири? Може да загори, айде на три. Врътнах безгрижно копчето и излязох от стаята. “Дали има някой в ICQ? Ами пощата ми? Трябва да си я проверя... а и освен това и бглог.нет! От колко време не съм го поглеждала... Дааа....м.”
С тези мисли в главата аз се отправих към компа като обсолютно забравих, че съществува такова нещо като супа. Друснах задните си части на тв ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up