(по действителен случай ;)
Върнах се от даскало, прегладняла като люлински клошар. Направо организмът ми беше озверял от липса на хранителни вещества. Втурнах се в кухнята и първото нещо, което съзрях беше салата от домати и магданоз. Наполовина изядена. Вкъщи такова нещо се прави само като има голяма кльопачка. Хвърлих се към котлона и вдигнах капака на тенджерата. Малко супа. Само на дъното. Един милиметър пилешка супичка за прегладняло до смърт същество. Усетих как един бесен червен тигър се надигна в душата ми и изрева възмутено (и гладно). Как може подобно нещо?! И дюнер не си купих – к’во ще правя? Ми да я стопля... На четири? Може да загори, айде на три. Врътнах безгрижно копчето и излязох от стаята. “Дали има някой в ICQ? Ами пощата ми? Трябва да си я проверя... а и освен това и бглог.нет! От колко време не съм го поглеждала... Дааа....м.”
С тези мисли в главата аз се отправих към компа като обсолютно забравих, че съществува такова нещо като супа. Друснах задните си части на тв ...