КАК СЕ ВАРИ ЛЕЩА

(в помощ на мъжете като мен)

Днес!

Днес за първи път си варих леща! Понеже много я обичам, реших че е време да се науча сам. За да не завися от благоразположението на по-добрата половина от човечеството...

За целта...

Събрах инструкции от три различни източника. Предимно жени. Прилежно си водих записки. Качих ги на компютъра. Сумирах ги, отделих противоречията и нелогичните места и така се получи ясна и стройна схема за приготвяне на леща чорба...

След което, със самочувствието на добре подготвен в конкретната област, пристъпих и към конкретните действия.

Преди...

Преди да продължа, следва да ви кажа, че съм преработвал автомобилни двигатели, ремонтирал съм електронни пишещи машини, изграждал съм електрообзавеждане за индустриален цех, обработвам инструменти, скачал съм с парашут, яздил съм кон, карал съм мотоциклет и състезателен автомобил и още няколко неща от сорта... Но...

Оказа се...

Оказа се, че в инструкциите на дамите и в обработената схема е пълно с

БЕЛИ ПЕТНА!

Момчета, има проблеми, за които не бях предупреден! 

Сега ще ги изчистя, като ви дам изключително полезни съвети, които да допълнят вашите познания и умения...

Първо

Почистването. Добре би било да се направи, за да не посещавате принудително зъболекаря. На пръв поглед пощенето на леща е досадна работа. Но само на пръв поглед. За любопитковците може да се окаже интересна. За мен поне се оказа... Лещенцата са едни симпатични мъничета, искат търпение и сръчност при пощенето. За перфекционистите ще кажа, че (от любопитство) ги преброих. Ето данните: Пакет 0,5 кг марка „Томи” съдържа около 7200 зрънца (+/- 2%). Около 55% от тях са зеленикави, 40% светлокафеникави и 5% неопределени. На гладка маса може да си редите мозайки. Но внимавайте – много бягат...

Пощенето и броенето ми отне 2 часа 37 мин, но приключих малко преди финала на световното...

Второ

След като сте се наиграли с мъничетата, може да пристъпите към същинското готвене.

Отварянето на целофановото пакетче леща се оказва не толкова проста  работа.

На мен ми се наложи да събирам почти половината от пода. Но няма проблем. Нали и без това ще се мие. Така че – пригответе си метличка и лопатка. А, и когато го отваряте, дръжте пакетчето точно над тенджерата...

Трето

Измиването на лещата изисква доста добра координация. Не става въпрос за наливането на вода. Това и жените го могат. Сложното е изливането на водата. Лично аз загубих около 1/3 от лещата – някъде из канализацията...

Затова – дръжте капака на тенджерата и внимателно накланяйте. Най-добре извикайте на помощ комшията. Единият да държи тенджерата, другия капака.

Пак може да пратите половината в канала, но поне после ще пиете по бира...

Четвърто

Най-доброто измиване се получава като поставите съда с лещата (и с вода разбира се!) да заври на котлона. Нарича се горещо измиване. Горещото идва после. Ако се опитате да излеете врялата вода, без да си загубите лещата – ще ви изгори пръстите, а парата бие гадно право в лицето. Затова лично аз изтичах до гаража и си взех ръкавиците и маската за електрожена. Горе-долу справих се.

Тук също може да ви помогне комшията. Или със съвет, или с псувни...

Пето

Вече слагаме лещата на котлона – за истинското сваряване. Внимание!

Не затваряйте капакааа!... На лещата ще ù е кофти. То и на човек като му затвориш капака му става кофти... О! И не включвайте котлона на МАХ. Вярно, че ще стане по-бързо, но и съпътстващите последствия са няколко. При мен например –

целият котлон беше залят от извиращата течност. Всичко цвърчеше. Котлонът изпуши. Бушоните изгоряха. Един тапет се отлепи. Накрая кухненският плот се наду от врялата вода. Нищо – ще купя друг котлон, ще залепя нов тапет и ще сменя плота. А вие – просто подпрете капака на тенджерата с нещо (например кен от бира) да е полуотворен. И котлона – най-много на 3-та степен...

Шесто

След като поври малко, следва да се добавят – олио, сол, лук и (при желание) чесън... Олиото – лесно. Колкото сложите. Солта – също. Така или иначе няма да уцелите дозата...

Но! Рязането на лук, както знаете, е гадно нещо. Лично аз ползвах метални ръкавици и очила за оксижен. Нищо не виждах (то не ми и трябваше), но пък изобщо не люти... Ако нямате – елате при мен – аз имам в гаража...

Виж, за чесъна – ще ви трябва специализирана помощ. Според мен с обелването на дребните скилидки може да се справи само опитен ювелир по миниатюрна бижутерия. Аз май не можах. И го сложих както е с обелките. Че кой ще види пък...

Към края...

Пълното варене трае от 30 до 50 мин (по изключително точното обяснение на жените). Лично аз взех таймер от армейски взривател, нагласих го на 43 мин и го вързах с малко пакетче тринитро-толуол (ТНТ). Иначе можеше да не го чуя, защото по това време ровех в компютъра. Да, ЧУХ ГО! Но и два от горните шкафове на кухнята паднаха. Нищо. Утре ще ги монтирам отново. Без врати...

Последно е слагането на чубрица. Намерих я. Просто пакетче. Пише “чубрица”. После вътре се оказа джоджен. Нали ги знаете жените как снизходително ни хокат:

- Мило, как така не можеш да намериш кафето! Толкова е просто. Ами там в шкафа, в кутията от ананас, дето на нея пише “брашно”. Толкова е просто!...

Да, мили приятели, обикновено най-простите неща се оказват доста сложни...

Лещата така или иначе стана. След час ще знам дали става за ядене.

А утре – ще се уча да правя мляко с ориз. Ще ви науча и вас... Няма проблем!...

Хайде, чао. И си налейте по една ракия от мен...

Поздрави!

(РН 06,2010 )