Знам, че е неизбежно и вече го усещам. Как ми се изплъзваш. Ден след ден ще спрем да мислим един за друг. Един ден ще се събудя и няма да ми липсва ентусиазмът да отговоря на съобщението ти. Няма да имаме нужда да си кажем какво се е случило през деня ни. Няма да се сещам за теб, ако някой спомене любимата ти група или ако отивам до Старбъкс. Ще видя смешна котка на пътя и няма да бързам да я снимам, за да ти я покажа. Вече няма да ти пращам рецепти за мляко с ориз или да те питам какво искаш от магазина. Ти няма да бързаш да ми се похвалиш, когато отиваш да видиш семейство си. Постепенно ще спрем да си говорим, ще остане ехото от нас. Ще си разменим няколко думи на рождените си дни или на Нова година, или в някоя дъждовна събота следобед. Ще ме питаш как съм и ще ти кажа, че съм добре, само защото си изпуснал нишката на живота ми и не мога да ти обясня вече защо не съм. Ти ще отговориш по същия начин поради своите причини. Ще се заобградим от нови хора. Ще имам приятели, които никога ...