Какво има зад небето
Денят беше ясен и слънчев, а небето кристално чисто и светлосиньо, обаче времето бе зверски студено и затова Ко Та Рак зяпаше през прозореца, а не припкаше навън.
- Какво ли има зад небето? - помисли си на глас той по някое време.
- Още небе - измърмори в просъница Но Щен Вълк, който спеше на дивана. Спеше, защото тази нощ бе имало пълнолуние, а всички вече знаем какво правят вълците по това време.
- Какво?! - възкликна котакът.
- А?! - стресна се вълкът. - Какво "какво"?
- Какво каза, че има зад небето? - попита Ко.
- Откъде да знам какво има зад небето?! - сънено измърмори Но Щен Вълк. - Да не съм птица!
- Но ти каза... - започна да уточнява Ко Та Рак.
- Нищо не съм казал! - отсече Вълк, а после намусено добави: - Остави ме да спя.
И отново заспа. Ко замислено се почеса зад лявото ухо, а после се сети за нещо, което един техен приятел беше казал преди време - "Само на сън можем да се пробудим..."
Цветове ...