Какво има зад небето
Денят беше ясен и слънчев, а небето кристално чисто и светлосиньо, обаче времето бе зверски студено и затова Ко Та Рак зяпаше през прозореца, а не припкаше навън.
- Какво ли има зад небето? - помисли си на глас той по някое време.
- Още небе - измърмори в просъница Но Щен Вълк, който спеше на дивана. Спеше, защото тази нощ бе имало пълнолуние, а всички вече знаем какво правят вълците по това време.
- Какво?! - възкликна котакът.
- А?! - стресна се вълкът. - Какво "какво"?
- Какво каза, че има зад небето? - попита Ко.
- Откъде да знам какво има зад небето?! - сънено измърмори Но Щен Вълк. - Да не съм птица!
- Но ти каза... - започна да уточнява Ко Та Рак.
- Нищо не съм казал! - отсече Вълк, а после намусено добави: - Остави ме да спя.
И отново заспа. Ко замислено се почеса зад лявото ухо, а после се сети за нещо, което един техен приятел беше казал преди време - "Само на сън можем да се пробудим..."
Цветове
- Слушам те - подкани го Сянка.
- Черно, бяло, сиво и зелено - най-после съобщи Но Щен Вълк своето предположение. Двамата играеха на "цветове" - игра, в която трябва да познаеш предварително избраната от другия цветна комбинация.
- Не - каза Сянка.
- Как така "не"?! - възкликна вълкът. - Та това са любимите ти цветове!
- За толкова изглупял ли ме смяташ, че да направя толкова очевиден избор?! - възмути се човекът.
- Е, не - смънка Вълк. - Но все пак реших да опитам, не се знае знае ли се...
Подарък
- Честит рожден ден! - весело каза Дърт Пън и подавайки на Ко Та Рак една манерка с вино, добави: - Това е подарък за теб.
- Много мило - трогна се от жеста котакът. - Но днес нямам рожден ден.
- Така ли?! - учуди се премъдрият. - Много се радвам за теб!
И въодушевено надигна манерката...
Абстрактна картина
- Какво е това? - попита Ко Те, сочейки мацаницата в ъгъла.
- Това е картина - гордо каза Ка Приз На.
- Картина?! - недоумяващо възкликна Мър Мър.
- Да - потвърди младата дама. - Абстрактно изкуство.
- Какво е пък това чудо "абстрактно изкуство"? - пожела да се пообразова Мър Мяу.
Ка Приз На им обясни... горе долу...
- Ахааа... - разбиращо проточи Мър Мър, като наклони главата си на дясно под 90 градуса.
- Ахааа... - проточи Мър Мяу, накланяйки своята глава на ляво под 90 градуса.
- Ахааа... - каза и Ко Те, като толкова се наклони, че застана на челна стойка.
© Стоян Вихронрав Все права защищены