Сълзите си, след като пипал лютиви чушлета, очите си непредпазливо и упорито триеш. Метър и осемдесет игла, ако с нея невъзмутимо чорапите си шиеш. Болката си, когато запознаеш на крака кутрето със случаен ръб. И без пълна луна на небето ти иде от дъното на душата си да виеш.

Легена до теб, когато половинка червено вино на екс изпиеш. Дяволитата усмивка, с която нечия вещ като закачка свиеш. Отчаяната си физиономия, ако важен файл от компютъра случайно изтриеш. Гордостта си, когато от хрътките на НАП малки задължения спонтанно успееш да укриеш.

Миризмата на депресия, ако отвън си все още цял, а вътре бавно гниеш. Чувството за контрол над живота, когато всичко си подредиш и измиеш. Трупа на мечтата, която доскоро си държал в затвор, но е време да убиеш. Смеха си, когато играеш на жмичка. Не те виждат в тъмнината, а ти на метър умело се криеш.

Кръвта по устната, ако си защитил любимата си, а не можеш да се биеш. Благодарността към себе си, когато десет лева в стари дънки откриеш. Досадата си, ако заради пикливко, за пореден път на магистралата трябва да отбиеш. Несръчността, с която опитваш индийски сари по себе си да увиеш.

Червените бузи, когато историята на браузъра спешно триеш. Страха от чудовищната лапа под леглото, ако нощем случайно се отвиеш. Уважението към брата, ако с него вече трета биричка пред блока пиеш.