May 29, 2008, 9:55 PM

Какво става на моста, докато реката досадно напомня, че времето не е спряло 

  Prose
736 0 1
4 min reading
Сега ще ти разкажа как се запознаха две малки човечета, които имаха нужда едно от друго.
Ето какво си мислеше Клара, стоейки на онзи мост:
Не знам колко време седя тук. Може би час, може би десет минути. Няма значение. Просто си стоя, реката си бушува долу досадно напомняйки, че времето не е спряло и хората ме гледат учудени или уплашени или... както обикновено - с пренебрежение. И това няма никакво значение. От време на време сякаш всичко спира и водата става гладка и блестяща. Притегляща... Вятърът си играе с косата ми и ми се иска просто да ме подхване и запрати право във водата. Не, нямам намерение да се самоубивам. Само от време на време - мечта. Но не и намерение. Дори и някой ден да го направя, със сигурност няма да се хвърля във река. Още по-малко - в тази. Но то така или иначе не би имало смисъл. Може би на miss Perfect ще й стане гузно, може би г-ца А Ти? ще стане още по-песимистична, а косата на загрижената физиономия ще побелее. Може би mister Поглед ще започне да пуши още ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алиса All rights reserved.

Random works
: ??:??