Глава десета – за още един сън, военен този път

- Добре дошли, госпожи и господа! Много се радваме, че във ваше лице  благотворителната фондация. „Ценности за НАТО” дойде да надникне в скромната ни казарма.

Позволете, преди да ви разведа из помещенията, да ви се представя. Аз съм полковник Делисатъров, бивш командир на поделението, а сега главен възпитател във военния институт за благородни нрави.

Тук, както ще видите, експериментираме бъдещата подготвително–отбранителна работа в армията ни... Това са спалните. Понякога войниците ги използват - въпреки правото си на шест дни домашна отпуска седмично.

Да минем нататък... Самостоятелни апартаменти с балкон, баня, компютри, стереоуредба, видеостена, игри, всички други така необходими за съвременния младеж неща...

Я! Извинете за малко. Петьо, редник Петьо... Не, не е мама... Хи-хи-хи, той има чувство за хумор! Така, на шега момчетата ми викат „дъртия пръч”. Петьо! Хайде, стани, ако обичаш! Колегите ти вече хапват втора закуска, а ти само на една марихуана ли ще я караш? И на фризьор трябва да отидеш, нима искаш ефрейтор Косьо да има по-хубав петльов гребен от твоя? Браво, браво! И глътни една биричка, оправя...

А това, госпожи и господа, е учебният корпус. Нашите благородни воини се обучават тук в пряк досег с действителността. В тази зала изучават дейността на Конан варварина, в съседната – теоретичните постановки на Чък Норис... Каква практика?! Ами ако се ударят децата? Пък и средства нямаме, затова и на пост ги пращаме рядко...

Чакайте, извинете, вие кой сте сега? Ама при мен няма записан Мишо Гявола... А-а, от охранителна фирма. Наел ви е ефрейтор Пламен? Стоите на пост вместо него? Разбирам. Продължавайте си спокойно.

А това, драги гости, е нашият „весел кът”! Имаме си бар, вариете, казино... е... и публичен дом. Нали нищо не бива да липсва на нашите момчета. Та те са още деца, със свои интереси, със своя ценностна система, пък и граждани с права като всички нас... И чак накрая – войници! Който има време и желание, разбира се. Най-демократично…