Глава тридесета – за другия вариант на приказката
… И значи, сложили джуджетата Снежанка в един стъклен ковчег, пък я занесли на върха - да чака обещания принц. Да, но оттам минавала магистрала, та маса народ се навъртял.
Зяпали, обсъждали, чакали и те чудото да видят, на внуците да разказват.
А едно нашенче, понеже вече било чело приказката в училище, решило принца да изпревари, принцесата да целуне. Може пък да я съживи...
Пък то баш на другия ден дошъл истинският принц и джуджетата го завели на превала.Посочили му нагоре и рекли:
- Е, бате, там е стъкленият ковчег. Ееей там, на онова дърво. Там спи принцесата наша, Снежанката мила, невинна, кротка...
А принцът подозрително замижал и замислено попитал:
- Спи ли? А дървото защо се люлее?