Глава първа – за мен, естествено
Разбира се, че ще започнем с мен. Все пак – трябва да знаят хората кой е този, дето се опитва из живота да ги развежда. Че и да им обръща внимание върху туй-онуй и подчертава онуй-туй.
Да започнем с големия майтап.
Демокрацията е вродена в кръвта ми. Защото аз и претендентката за свръхдемократична държава САЩ сме родени в един ден. 4 юли.
Те празнуват с фойерверки, паради и банкноти, под лозунга „На 247 години сме млада и надеждна нация!”
Аз го отбелязвам с почесване, под лозунга на жена ми „На 70, а вече за нищо не ставаш!”
Е, в някой отношения си приличаме със сърожденика.
Те са затънали в трилиони дългове, но раздават заеми и съвети, аз съм заборчлял до над ушите, но раздавам обещания и акъл.
Тяхното правителство пази техните интереси с дипломация и сила. Моето правителство пази пак техните интереси - с дипломация и безсилие. Те се бранят с бази, гарнизони, флотилии по цял свят, аз се укривам зад решетки. Които съм сложил дори под капака на тоалетнат ...