Глава тридесет и девета – за гладолечението
В това време покрай кафенето мина някакво модерно девойче. Девойче – разбрахме го от дългата коса, иначе не личеше. Слабо, кльощаво – да кихнеш, ще се разпадне.
Модерна мацка – на диета. Кой й е казал, че мъжете са кучета и обичат кокалите, а?
Та след смъртта цял живот на скелети ще бъдем, край скелети ще лежим, скелети ще прегръщаме – поне сега нещо по-сочно да барнем…
Ами – модерно време, диети и икономика.
Едно зло никога не идва само. Следва го демокрацията. С нея и кризата, жълтата преса, гадателите и лечителите. А напоследък любима тема стана гладолечението. Все се мъчат да завлекат хората в кучешките сънища. В ролята на кокали. И хем едните пеят колко вредно е това или онова, хем търговците му вдигат цената, та ни отказват, хем финансовият министър реже отвред с данъците си,
та караме принудителна диета.
То каква я карахме преди - сваряваш сутрин две-три яйца, резнеш дебелата филия хляб, сипнеш горещото кафе, дето лъжичката права стои ...