Лъскавият черен джип излезе през високата порта на затворения комплекс. Измина бавно двата километра, които деляха крайният квартал на морския град от магистралата. Веднъж озовал се на нея, той не се движеше, а летеше. Камен беше натиснал педала на газта и нямаше намерение да намали скоростта докато не стигне крайната цел. А от летището в столицата щеше да се качи в самолет, който се надяваше да го отведе възможно най-бързо до другия край на континента. Нямаше търпение да кацне жив и здрав на така мечтаната испанска земя, където вярваше, че ще загърби миналото, ще забрави, че е обичал, и фиестите и горещите латино жени ще изтрият болката му. Съгласи се на сделката, която предложи баща му. Две години работа в преуспяващата фирма на негов приятел на най- красивия балеарски остров и междувременно задочно завършване на висшето икономическо образование все повече се струваха примамливи за Камен. Успокояваше го и мисълта, че след изтичане на срока изборът щеше да е негов дали да остане под ж ...