Jul 18, 2019, 7:47 PM

Капанът 

  Prose » Narratives
863 0 0
9 min reading
Капанът
Динко Донкин живееше в малка, схлупена къщурка на северния край на селото. Отпреде ѝ той беше подредил китна градинка с най-различни цветя и зеленчуци, а в задния ѝ двор един до друг се гушеха нисък обор и кокошарник. Единствен обитател на обора беше шарената крава Петя, а в кокошарника се разпореждаха десетина кокошки и един петел. Наскоро за компания на кокошето семейство Динко беше взел шест патици, които смяташе да използва наместо мюрета. Наближаваше патешкият лов, беше си направил удобно скришно гюме на брега на язовира и тази година младият ловец смяташе да не се прибира с празни висулки. Затова той с мерак се зае с отглеждането на новите си животни.
Имаше обаче нещо, което го тревожеше. Не, не бяха крадци, в селото отдавна не помнеха последната кражба. Човъркаше го мисълта за зачестилите набези на лисици, които тормозеха питомците му. Гората беше на един хвърлей от двора му и рунтавите хитруши час по час се навъртаха край дървената ограда. Мине се не мине и кучето ще ла ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Първан Киров All rights reserved.

Random works
  • Most of the patients were waiting quietly their turn at the consulting room on the first floor. Ther...
  • The rib cage prisoner is digging his way out in perfect darkness... to meet deliverance at the hands...
  • I am withering because I am closed in the Idea for myself! My heart is unhappy, my soul is in troubl...

More works »