Капанът
Динко Донкин живееше в малка, схлупена къщурка на северния край на селото. Отпреде ѝ той беше подредил китна градинка с най-различни цветя и зеленчуци, а в задния ѝ двор един до друг се гушеха нисък обор и кокошарник. Единствен обитател на обора беше шарената крава Петя, а в кокошарника се разпореждаха десетина кокошки и един петел. Наскоро за компания на кокошето семейство Динко беше взел шест патици, които смяташе да използва наместо мюрета. Наближаваше патешкият лов, беше си направил удобно скришно гюме на брега на язовира и тази година младият ловец смяташе да не се прибира с празни висулки. Затова той с мерак се зае с отглеждането на новите си животни.
Имаше обаче нещо, което го тревожеше. Не, не бяха крадци, в селото отдавна не помнеха последната кражба. Човъркаше го мисълта за зачестилите набези на лисици, които тормозеха питомците му. Гората беше на един хвърлей от двора му и рунтавите хитруши час по час се навъртаха край дървената ограда. Мине се не мине и кучето ще ла ...