Oct 15, 2006, 9:10 PM

Карнавал 

  Prose
1076 0 1
5 min reading
Карнавал
Някога хората обичаха да мислят. Вплитаха се дълбоко в мисловни рефлексии, отразяваха света, такъв, какъвто го виждаха. Някога хората бяха хора. Но да мислиш не е изгодно, да мислиш е опасно. Това е като беззвучна, невидима, безплътна бомба, която тиктака, секунда след секунда, година след година. Докато накрая не размаже съзнанието ти на хиляди кървящи късове плът. Докато лицето стане изражение, а индивидът стане личност. Някога хората четяха книги. Но имаше лица и образи, на които това не беше изгодно. Хората не трябваше да мислят. Няма по-опасно нещо на света от човек с книга в ръка. Затова вестниците станаха жълти, книгите се превърнаха в съкратени издания, съкратените издания станаха резюмета, а резюметата се превърнаха в резюмета на резюметата. Накрая книгите изчезнаха и света престана да бъде опасно място. Хората престанаха да се питат „защо”. Винаги по-лесния въпрос е „как”. Защото той има отговор. Когато някой си задава въпроси прекалено много, неговият мозък става оп ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пуух All rights reserved.

Random works
: ??:??