Карнавал
Някога хората обичаха да мислят. Вплитаха се дълбоко в мисловни рефлексии, отразяваха света, такъв, какъвто го виждаха. Някога хората бяха хора. Но да мислиш не е изгодно, да мислиш е опасно. Това е като беззвучна, невидима, безплътна бомба, която тиктака, секунда след секунда, година след година. Докато накрая не размаже съзнанието ти на хиляди кървящи късове плът. Докато лицето стане изражение, а индивидът стане личност. Някога хората четяха книги. Но имаше лица и образи, на които това не беше изгодно. Хората не трябваше да мислят. Няма по-опасно нещо на света от човек с книга в ръка. Затова вестниците станаха жълти, книгите се превърнаха в съкратени издания, съкратените издания станаха резюмета, а резюметата се превърнаха в резюмета на резюметата. Накрая книгите изчезнаха и света престана да бъде опасно място. Хората престанаха да се питат „защо”. Винаги по-лесния въпрос е „как”. Защото той има отговор. Когато някой си задава въпроси прекалено много, неговият мозък става оп ...