ГЛАВА ДЕВЕТА: СМЪРТОНОСНО ПРЕСЛЕДВАНЕ
Ние двамата със Зонара трябваше да продължим своите скитания и прекосяването на пустинните полета в Юта беше само началото. След нас все още нямаше никой.
- Странно е наистина – обърна се към мен момичето, - може би обаче …
Тя сякаш се хвана за сърцето.
- Явно някой е починал – каза тя със скрита печал. – Това е толкова тъжно, а очаквах на края да се срещнем и с други хора. Пътят е мрачен и не е за всеки – двусмислено завърши тя.
Продължихме по песъчливата пътека, която се губеше в безкрая.
Имах странното чувство, че нещо в това момиче изобщо не е наред. Но колкото повече времето минаваше, толкова повече се убеждавах, че ситуацията наистина може да избие неконтролируемо. Нещо в цялата история досега никак не се връзваше.
Ако тя действително беше убила или пък наредила убийството на самия Фелистър, то тогава какво беше липсващото парче в мозайката? Какво точно убягваше от моя собствен и претендирам проницателен поглед?
Този въпрос наистина заслужава ...