КАТАСТРОФА
С Васил се запознахме в депото – и двамата работехме като хигиенисти. Надницата беше добра, бяхме доволни и се разбирахме отлично. Обядвахме заедно в близката закусвалня – най-често по едно шкембе с оранжада, то вече никой не пие тази напитка, но на нас ни харесваше. Там му разказах за Таня. После сам се чудех на себе си, че съм го направил, защото по принцип никой от нас не се интересуваше от личния живот на другия. Знаехме просто, че ни свързва работата и нищо друго не ни караше да се виждаме.
- Защо го направи? – попита той и посочи плътно гипсирания ми крак.
Когато човек престои два месеца в болницата, става доста раздразнителен и малко безцеремонен. Трябваше да кажа нещо друго, а не това:
- Нима през тези месеци не си чул, че беше случайна катастрофа? Блъсках се в един стълб. Той не се отмести, но и аз не се отклоних. И нали знаеш, два остри камъка брашно не мелят.
Глупаво излезе, но тая поговорка непрекъснато ми се мотаеше из главата и не можех да не му я кажа. Трябваш ...