КАТАСТРОФА ЛИ?
Бум!
И се свърши. Добре, че бях сам.
Най-после имам възможност да ти пиша. Бързам. Скоро ще ни вземат.
Аз те обичам. Нали, глупаво звучи. Да, знам. Глупаво беше да не ти го кажа. Мислех, че го знаеш. И сега го мисля.
Странно е, че сега си мисля само за теб. А имаше толкова много неща в живота ми.
- Събуди се! – казвах на дядо. – Животът започва.
А той храчеше неговото храчене, сумтеше, обаче ставаше, нали му заповядах. Как странно ме обичаше. Дори веднъж не ми го каза. Така е при мъжете.
Черният бъз беше моето превозно средство. Представях си го като пежо или дори като автомобил – тогава тези неща значеха различно за мен. Пежото е по-иначе, автомобил има почти всеки. В бъзака си имах скоростна кутия, шумата беше педал. Когато поизсъхне, бъзака ставаше на пура, стига да го извадиш от кухината. Знаех ги тези неща, открехнат бях, имахме лятно кино и гледахме как се мърда света буржоазно.
В големия град имах един приятел, той караше колело пежо, много готино. Веднъж му сряза ...