Иванов взе програмата на телевизията, взря се уморено и рече:
- Е, тая вечер ще си почина. По кабелната има някакъв трилър. Че и италиански - и щракна с дистанционното.
Пешо се опита да протестира, замърмори нещо за любимия си екшън, дето ще го въртят пак по първа, намекна да гледат поне  „Смъртоносна битка” - хем да се разтоварят, хем е по-интересно от някаква италианска история, дори настъпи бащиното сърце с намек, че Катето е едва петгодишна и не е хубаво да гледа разни там трилъри-милъри.
На което Иванов с досада отговори, че му е писнало от разливането от екрана на бози и кървища, че един трилър има поне  малко напрежение, че в екшънчето се вълнува само дали ще ранят пак героя в юнашкото лява рамо, та с една ръка да изтреби враговете, че дори понякога ти се иска да викнеш на лошите: „Абе, вие луди ли сте? Не знаете ли че това е бат Рамбо, та сте се изправили насреща му?”, че...
И Пешко млъкна, опъна се на дивана до Катето и впериха очи към екрана. А там се развиваше една такава бавна история, дето дори котарака Стоянчо – кръстоска между улична превъзходна и градски плейбой с примес на градинска любов – приспа по средата си.
Затова Иванов ги разръчка всичките, угаси телевизора и отиде да спи на меко в собственото си легло. Заспаха и жена му, и Катето, и Стоянчо след ежевечерния концерт. Само Пешко остана да понаучи нещо за устройството на леличките от среднощния блок, но на Иванов беше писнало да се разправя с него, затова го остави на мира. Кой знае – може пък гинекологията да го увлече и му стана професия? Сега оттам пари падат...
На сутринта първа дума за снощния филм отвори Пешко. Плискайки пестеливо вода  върху зачервените си клепачи, той отрони, че снощното си било губене на време – какво толкова интересно имало в историята на едно момиче, дето се забъркало с мафията, пък се скрило при баба си, а тя се вълнувала как да оправи нещата. И все беседват, приказват, обсъждат...
Иванов сърбаше турското кафе с кеф – в службата правеха само еспресо, а едно кафе не го ли сърбаш, не изцапа ли каймакът му мустаците ти, не е ли горчиво като собствена жена – не е кафе, та Иванов кимна, съгласен като никога с него, и рече:
- Е, вярно – бая бавно действаха. Я да бяха постъпили като в оня - как беше... а, „Тримата нарязани”. Да бяха извикали някой приятел, дето случайно учи карате, пък да вземе да се изправи срещу бандата. Раз-два-три...и ще разреши случая...
- Стига с тия кървища - прекъсна го Иванова - Тук трябва нещо друго. Да се запознае случайно с дъщерята на боса, та да бъде нейното добро момче. Че да разкрият сърцата си, да се преборят с всички препятствия, даже и лошата леля да приеме чистотата на любовта им, пък да заминат на Карибите и там да се пекат, да им свирят екзотични музиканти, да...
Пешо се намръщи, като че закусваше лимон с оцет:
- Мамо, аман от тия сериали, дето ги зяпаш!
 - Стига ! - рече Иванов - Ааа, ти се забравяш! Засрами се малко! Не можеш  да говориш така на майка си! Ще ти забраня да гледаш телевизия!
Пешо глътна поредната поничка и сочно се прозина:
- Ами тогава ще се наложи да вися все у Миткови. Знаеш ли какъв телевизор имат? А баща му е домъкнал страхотни медицински записи. Митето вика, че ако продължим да зяпаме, ще ни втръсне и ще се изпедерастим....
Иванов възмутено поиска да кресне нещо, но само се задави. Преглътна с помощта на цяла чаша вода.
-    Безсрамник! - изкрещя той - Катето те слуша! Ти какво искаш - да опорочим детето ли?
А Катето спокойно рече, като поднасяше последното парче хляб с мед на котака Стоянчо:
- Ама, тате, аз знам какво е педераст. Те са едно такива симпатични момчета, дето пеят с хубави гласчета и като ги нападнат мацките, кротко им обясняват, че не могат. Само не знам какво не могат, щото по телевизора казват, че всичко могат, че те са новият човешки вид…
Иванова слушаше тихо - вече беше претръпнала с пубертетните издънки на синчето си и само се молеше да не се ожени поне до десети клас, а сутрешните обяснения на филмите минаваха покрай ушите ѝ. Виж, ако ставаше дума за страданията на Есмералда, Мария, другата - простата  Мария, за страсти под слънцето и опасна любов, за...
Но нейните мъже бяха груби и невъзпитани, не гледаха истинските филми, не ги трогваше съдбата на милите девойки, които от подхвърлени бебета ставаха господарки на имения, бореха се за страстите на душите си, за...
С две думи, Иванова тихо слушаше и нежната ѝ душа страдаше в тая неприветлива обстановка, чакаше с облекчение кога ще излязат всички, че да дойде Марчела от долния етаж и спокойно да погледат истинско изкуство. И без това беше безработна, та само наркозата от силния екран ѝ напомняше, че има и други светове, и други хора, и друг живот...
А Иванов тропна по масата и предупреди Пешо да внимава кога и какво говори. И без това сгрешиха, като оставиха Катето да гледа снощи филма - та тя е малка и нищо не разбира. Пък Катето помилва Стоянчо и рече:
- А-а-а, разбрах го аз, разбрах. Тя е добра, тая баба. Като моята баба е, не иска никога да убива, ами само помага...
Тримата се спогледаха, за първи път единодушни. Ама че хлапе - не разбира нищо от изкуство...