КАТО НА ЧУЖДО
Тошката ми е комшия на вилата. Нищо не му е на човечеца, само дето обича и бялото, и червеното, ама чак след третата ракия, а като приключи с тях, налита на чуждо.
След като го заловила за н-ти път, миналата есен по ракиено време, жена му се беше изнесла. Преди Коледа за последно го видях за по една малка и от тогаз, че чак сега.
Като ме залая кучето му и оня висна на комшулука:
- Кво става, бе Даскале-е-е, накани се най-сетне-е-е – привикна се той уж укорително, но радостно, че ме вижда.
- Намързелувах се, Тошка, цяла зима, и ей ма, да откриваме сезона – и го подканих – Да отворя по биричка, а?
Докато чукнахме и надигахме кафявите шишета, погледът ми пробяга по терасите на спретната му къща и се спря на висналите на простора дамски бикини и блузки.
- А-а-а, Тоше, ти май такова... горе у вас нещо така, а – и му намигам като Митьо Семето, подхилвайки се.
- Абе така-така, ама не е съвсем така – отвръща ми Тошката със същата артикулация, което ме кара да се изблещя насреща м ...