Спря се чак на завоя към улица „Северна“. Пое си дъх и се огледа. Май никой не го проследи. Браво.
Виктор Белев, ученик от единадесети клас в елитно училище, беше осъществил успешно първата си кражба. Обра магазина за бижута, знаейки, че го заснемат. Дори не скри лицето си, не сведе глава, не се обърна с гръб към камерата, която се виждаше отдалече. Масивната златна верижка беше леснодостъпна, въпреки че изглеждаше заключена в сандък от дебело огнеупорно стъкло. Не беше заключена, знаеше го, защото няколко пъти магазинерът я вадеше, за да я покаже на клиенти и после я връщаше обратно без да завърта ключа. Много хора искаха да купят това злато, но или не можеха да си го позволят, или не харесваха изображенията на китайски дракон, инкрустирани отвътре върху малките метални плоскости, свързващи частите на верижката. Вече няколко седмици обмисляше всичко, знаеше кога в магазина има най-малко хора, как се заключва външната врата, кога и къде обядва продавачът, какви навици има и най-вече – ...