5 мин reading
Разказът е удостоен с ІІ място в националния литературен конкурс „Ний всички сме деца на майката земя”, преведен на руски език и публикуван в Русия и Канада
Чакахме пред вратата на нотариуса вече два часа. Всички бяхме изнервени и ядосани. Секретарката му ни предупреди, че бил на някаква непредвидена среща с областния управител и ще се позабави, за което от негово име ни поднасяла извинения. Това „ малко” закъснение обаче, се беше проточило толкова дълго, че ако бях сам отдавна бих си тръгнал. Но с мен чакаха за изповядване на сделката и семейството, което искаше да купи наследствения ми имот - двора, къщата и петдесетината декара ниви, на които дядо ни се съсипваше от работа, за да издържа голямото ни семейството Той се разболя от мъка по тях, когато трябваше да влезе в ТЗСЗ. Баща ни обаче, беше ги прежалил, затова, когато при реституцията ни ги върнаха нито искаше, нито можеше да ги обработва и ги даде в новата кооперация срещу нищожна рента.
После аз спечелих от лотарията „зелена ка ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up