Ставай, Белчо! Развиделява вече! Утринният хлад гони нощните ти кошмари! Дори не ми ги разказвай! Нали знаеш - до обяд сънищата не бива да се разказват! После, след пладне ми спомени за Роко, кученцето, как си го сънувал, живо, и за дъщеря си (като малка), как плаче, докато ти и майка й се карате. Не ми казвай, че и ти плачеш за Роко сега! Дето умрял преди 20 години! Още вчера видях как спря сълзите си! Напълниха очите ти и те изведнъж станаха червени! С един жест ги спря да не рукнат! И с най-тъжния глас, който някога съм чувала, каза: "Няма за какво да се извинявам. Съвсем правилно постъпвам". Нарани те гласът й, нали Белчо? На бившата ти жена. Нареди ти да я откараш до Старческия дом, та да вземете с колата майка й до пощата да си получи пенсията. И после да я върнете в дома. "Не се разстройвай! Тя така си говори! С този тон!" - опитах се да го кажа спокойно. "Не е вярно! Когато човек е живял с някого цели 30 години, може да различи нюансите в тона!" Ееех, Белчо! Колкото и да се гор ...