Ставай, Белчо! Развиделява вече! Утринният хлад гони нощните ти кошмари! Дори не ми ги разказвай! Нали знаеш - до обяд сънищата не бива да се разказват! После, след пладне ми спомени за Роко, кученцето, как си го сънувал, живо, и за дъщеря си (като малка), как плаче, докато ти и майка й се карате. Не ми казвай, че и ти плачеш за Роко сега! Дето умрял преди 20 години! Още вчера видях как спря сълзите си! Напълниха очите ти и те изведнъж станаха червени! С един жест ги спря да не рукнат! И с най-тъжния глас, който някога съм чувала, каза: "Няма за какво да се извинявам. Съвсем правилно постъпвам". Нарани те гласът й, нали Белчо? На бившата ти жена. Нареди ти да я откараш до Старческия дом, та да вземете с колата майка й до пощата да си получи пенсията. И после да я върнете в дома. "Не се разстройвай! Тя така си говори! С този тон!" - опитах се да го кажа спокойно. "Не е вярно! Когато човек е живял с някого цели 30 години, може да различи нюансите в тона!" Ееех, Белчо! Колкото и да се гордееш, че това вашето било "най-цивилизованият развод", с който сте смаяли познатите ви, мисля, че е страхотна грешка, дето продължавате да се виждате! "Ти си много емоционално свързан с нея" - казах. - "Нищо не може да се направи слещу това! С всяка твоя дума, с всеки твой жест ти сякаш търсиш одобрението й". Като миналия път, помниш ли, когато си забравила термуса с кафето в колата ти? Когато пак я водеше да взема майка си за пенсията. Тогава ти й занесе термуса у тях, изми го и го остави на видно място. А после чакаше тя да ти се обади и да ти благодари. Чакаше, нали, Белчо?
Направила си е сметката тя! Всичко ти взе при развода и уж си "свободен", а като закъсаш за пари, пак при нея тичаш! Щото, Белчо, само с едни 300 лева живее ли се? Особено през зимата? Затова и повтаряш, че след време може би пак ще се съберете. Страх те е от самотата, Белчо. Знам. И от беднотията те е страх. И от смъртта, че ще те свари сам в жилището ти и с дни никой няма да намери тялото.
Ееех, Белчо, всеки трябва да намери сили да тегли сам браздата си! Ставай! Време е да вървим на нивата!
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados