Болна съм. От дни имам болки в гърлото, а от вчера се появиха хрема и кашлица... Тази сутрин ставам рано, за да събудя Гого за училище, но той ми казва, че ще поспи до 6:30. Мисля, че имам температура. Допивам чая си от снощи и лягам отново. В просъница чувам, че говорят за някакви множества с баща си...
Отварям очи, не разбирам как съм се озовала пред входната врата. Отвътре се чува музика. Влизам. Май празнуваме нещо. В нас има гости, които не разпознавам. Отивам при съпруга си. Посреща ме с питие в ръка и широка усмивка, нещо неестествено за сприхавия му характер. Странното е, че не пие от години...
- Най-сетне приключи с тези уроци! Качи се при детето, че те чака от часове! Тъкмо да видиш как вървят приготовленията...
Продължавам да не разбирам какво празнуваме. Напоследък съм много изморена, а и болестта ме изтощава допълнително. През деня често ми се спи и не успявам да се концентрирам. Отдавам объркването си на умората. И докато изкачвайки се нагоре се чудя от кога имаме дом на ...