Кекс
Болна съм. От дни имам болки в гърлото, а от вчера се появиха хрема и кашлица... Тази сутрин ставам рано, за да събудя Гого за училище, но той ми казва, че ще поспи до 6:30. Мисля, че имам температура. Допивам чая си от снощи и лягам отново. В просъница чувам, че говорят за някакви множества с баща си...
Отварям очи, не разбирам как съм се озовала пред входната врата. Отвътре се чува музика. Влизам. Май празнуваме нещо. В нас има гости, които не разпознавам. Отивам при съпруга си. Посреща ме с питие в ръка и широка усмивка, нещо неестествено за сприхавия му характер. Странното е, че не пие от години...
- Най-сетне приключи с тези уроци! Качи се при детето, че те чака от часове! Тъкмо да видиш как вървят приготовленията...
Продължавам да не разбирам какво празнуваме. Напоследък съм много изморена, а и болестта ме изтощава допълнително. През деня често ми се спи и не успявам да се концентрирам. Отдавам объркването си на умората. И докато изкачвайки се нагоре се чудя от кога имаме дом на два етажа и как това е възможно в блок, в който живеем на последния етаж, съзирам голям надпис пред вратата: „Честито завършване!”... Това още повече засилва объркването ми. Сядам на стъпалата. Цялото ми тяло усеща, че нещо не е наред и отказва да се подчини на волята да прекрачи прага. Инстинктивно се оглеждам за Вики (котката ни), която тази нощ спа върху гърдите ми. Често се катери нощем по мен, особено когато съм болна. Вики я няма. Тя е страхлива котка и сигурно се е свряла някъде. Мисълта за това ме успокоява и си налагам да влезна в стаята на детето... Влизам. В стаята на Гого е пълно с момичета, които не познавам. Оглеждам се за Крис, с който са много близки приятели от около пет години. Крис обича моите пици и често им правя от тях, когато ни е на гости, а Гого харесва кекса на баба му. За момент през съзнанието ми преминава мисълта за това как вчера Гого отказа да вечеря, тъкмо защото беше на гости в Крис и беше преял с прословутия кекс... Крис го няма и Гого не го виждам. Вместо това едно прекрасно русоляво създание с дълга къдрава коса се хвърля в обятията ми...
- Мамо! Мамо, виж ме! Добре ли се е получило? Харесвам ли ти? Беше права за жълтата рокля, тази ми отива повече! – русолявото създание се върти като пеперуда около мен и обвива с тъничките си ръце шията ми...
Прегръщам детето, не успявам да се справя с напиращото вълнение и разливащата се топлина в тялото ми от допира с нейното. Усещам, че обичам това дете... Толкова много! Толкова много, че не успявам да се откъсна от него... Прокарвам ръка по главичката ѝ, меките ѝ къдрици попиват по дланите ми. Усещането е много приятно! ... и познато?! Децата в стаята се смеят. Вратата се отваря, в стаята нахлува далматинец и с цялата си тежест се стоварва върху нас. Аз почти падам на земята, а кучето ближе лицето ми и завира глава в дланите ми... Всъщност се страхувам от кучета и в този момент едвам контролирам инстинктите си. Бих избягала, ако имаше къде!
- Мила, ела да оправя грима ти, че заради Вики се е размазал!
Вероятно това е името на далматинеца, а чертите на момичето, което изрича тези думи изключително много напомнят тези на Крис! Дори не се опитвам да разбера как се казва. Съзнанието ми е ангажирано с това да мобилизирам вдървените си нозе, за да ме заведат долу, където се надявам някой да ми помогне да сглобя случващото се. Последната ми надежда е в Светлозар! Гледа ме с широко усмихнатите си сиво-сини очи. От двайсет години сме заедно и знам какво означава това изражение. Щастлив е!
- Как е Мила? Днес беше толкова въодушевена след фризьора и бързаше, за да се приготви до връщането ти. От часове снове из стаите и пита: „Тате, мама още ли я няма? Не свършиха ли тези уроци? Все пак имам бал!”...
... тези думи съвсем ме сриват, подът потегля на някъде, последван от картините на стената...
- Пиле, добре ли си? – изрича Светлозар и ми помага да се отпусна върху белия фотьойл...
Докато потъвам незнайно къде, осъзнавам, че няколко неща са верни в ребуса. Първо, откакто сме заедно мъжът ми ме нарича така, второ – любимото ми място за четене е точно този бял фотьойл. Дори книгата на Кир Буличов, която снощи не успях да дочета е все още на мястото си, с отметка на предпоследната страница...
- Не съм – отговарям... – Къде е Гого?
- Кой?
- Синът ни Георги! Къде е? – очите на съпруга ми продължават да се усмихват – Нещо става с мен! Снощи Гого не вечеря. Вики спа цяла нощ върху гърдите ми... а и от кога пиеш?!
Сиво-сините очи започват да ме гледат все по-притеснено и с тъга. Долавям и някакво съжаление в гласа му, когато изрича:
- Май много се натоварваш напоследък! Не спиш редовно, а и това гърло... Защо упорстваш с това да не пиеш лекарства? От кога ти казвам да отидеш на лекар! Не разбирам за кого ме питаш! Кой е Гого и въобще как е възможно Вики да спи върху гърдите ти? Та той е толкова тежък вече, че едвам го удържам докато се разхождаме покрай Марица! Хайде, почини си малко! Аз ще обърна внимание на гостите, а ти, когато си готова, ще се присъединиш към нас...
...
Ставам. Усещам как всеки момент ще се свлека на пода. С усилие стигам до входната врата и излизам. Етажът е пети – това никак не е добре! Слизам по стълбите. Между втория и първия етаж дядо Рангел пуши – това също не е добре! Всичко е такова, каквото го помня – значи е вярно!
- Добър вечер, Бети! Аз... нали знаеш, че нямаме тераса... ще проветря после!
... не съм в състояние да изрека каквото и да било, затова само кимвам и бързам да излезна навън... Разбира се, че знам какво е да ти се пуши, нали съм пушила толкова дълго. Добре, че ги спрях!
Излизам. Есента е нашарила паважа. Под краката ми хрупат кестени... Стигам до реката. Марица си е все същата... Студено е и пъхам ръце в джобовете, напипвам черната си табакера... и бледосинята ми запалка е там... Какво пък? Явно пуша, щом имам дъщеря и куче! ... Почти се усмихвам на тази нелепица и запалвам... Водата е студена! Марица ме обгръща приятелски... може пък да се окаже, че мога да плувам...
...
Едно мокро докосване по бузите ме връща в реалността. Отварям очи. Вики мърка върху мен и се опитва да ме събуди, завирайки мокрото си носле в лицето ми. Тъмно е. Поглеждам часовника на таблета до мен. Часът е 6:20! Успала съм се! Скачам и бързо се отправям към стаята на Гого... Намирам го да пише нещо върху бюрото си...
- Станал си!
- Да, имам контролно по математика и трябва да прегледам множествата, че снощи много ми се спеше...
- Множества? – от малък го карам да ми обяснява подробно с думи какво учи, така, сякаш не разбирам... този път обаче наистина не разбирам за какво говори...
- Ами... различни са – на целите числа, на отрицателните, на рационалните, на ирационалните и преди да ме питаш кои какви са, обещавам да ти ги покажа като се прибера, защото сега нямам време...
- Искаш ли да ти направя нещо за закуска?
- Не, мамо! Благодаря ти! Ще си купя нещо през голямото междучасие... онзи кекс на бабата на Крис още ме държи...
Свързани произведения
Коментари
-
-
-
Благодаря ти, Ани! Добре, че е кекса!
-
Да превърнеш състояние с висока температра в разказ...
Реално си е... Добре, че е кекса да те отрезви и разграничи полусъня от реалността. Много добре описано болестно състояние по време на грип. -
И за мен беше... докато бързах да го облека в думи... по пижама, преди да съм запалила камината, преди да изтлее необратимо в пространството... Благодаря!
-
Много интересен разказ!
-
Кети, Валя, за мен е чест, че сте тук! Благодаря!
-
уау! разказ с неочакван край
-
Все едно мен си описала! Сигурно е от лекарствата, сънищата ми са толкова реалистични, че като се събудя, мисля, че сънувам... страхотно е написано!
-
Понеже сънувам много и сънищата ми са цветни и наситени с множество алтернативни реалности, често си задавам същия въпрос... Благодаря за споделеното!
-
Благодаря, Костадин! Реално си беше
Да си болен понякога е вдъхновяващо! -
Сън ли бе или реалност?много е едно такова ммм магично,загадачно.Много ми хареса Бехрин,магически празници ти пожелавам.Поздрав.
-
Светли празници, Стойчо! Благодаря за пожеланията!
-
Едно пътуване от сън към реалност...От личен опит знам, че при високи температури болният халюцинира и превръща в събитие с мъчителен процес цялото заболяване.
Честито Рождество Христово,Бехрин!
Желая ти живот, здраве и късмет! -
Не се преглъща
Добре, че не обичам сладко! Благодаря ти, Ена! Благодаря ти... и за споделеното! -
Бетииии!!! Препрочитам и... пак... и пак... Този кекс не се преглъща лесно и от раз. И всяко прочитане е все по-вкусно...
Интересно написано, много! Хм...
"... онзи кекс на бабата на Крис още ме държи..."
Ще се върна пак тук.
((( ))) -
Радвам се... Благодаря, Светла!
-
Беше ми много интересно да прочета...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
