6 min reading
1.
На малкият прозорец, Марс започва да се показва все по отчетливо. Поглеждам нетърпеливо календара и установявам ,че до Червената планета ни остава още един ден. Каква радост и какъв копнеж. От шест месеца чакам да се появи тази гледка. Сякаш беше преди милиони години, когато се записах в програмата за доброволци и бях избран. Сякаш минаха хиляди години, откакто преминах тестовете и бях одобрен. Сякаш минаха години, откакто ракетата ни беше изстреляна от родната планета и пое към неизвестното. Един дълъг космически път, който прекарах в четене, игри на компютъра,разговори, спане или просто съзерцаване.
До мен Катя тъкмо се събужда и за пръв път от няколко седмици чувам прекрасното й звънко гласче, което досущ прилича на момиче.
- О Тони, виждаш ли това ? Тя се вижда.
Прекрасното й лице е озарено с усмивка, а равните й зъби блестят на слабата неонова светлина.Иска ми се да я прегърна и да й кажа ,че пътуването най-после приключва. Но не мога. През тези шест месеца всички бяхме изолира ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
"Кидония" е история, която ще се публикува на части.Искрено се надявам да предизвика интереса на читателите и да провокира интерес към Червената планета.