Тръгнах към бар-гаража. И по пътя кихнах. Ха сега де – това ми липсваше. Нали тия дни само ни предупреждават, че пак иде зараза? И да внимаваме да не я пипнем. Или тя нас.
Макар че и тая зараза, и грипът са си нормални болести, с температура, треска, отпадналост и 700 вида вируси и бацили, дето ги разнасят. И какво от това? Ще ме стреснат – друг път! С какво, а?
С температурата ли? Че аз такава температура редовно си вдигам в края на всеки месец, когато видя сметките за ток, вода, телефон, парно… Живакът на термометъра в космоса ще излети!
С треската ли? Че аз в такава жарава рипам, като чуя за очаквано евентуално подрипване на цените… А сетне, като ги видя наяве – цените, тия, дето свалят инфлацията и съдържанието на портмонето ми под нулата - вледенявам се. И така – от жар на лед я карам години наред.
С отпадналите мускули ли? Че аз, като вляза в магазина, тичам до касата, за да успея да платя, докато не са сложили нови етикети, та олимпийски шампион не може ми се опря. Да не говорим ...