Макар да не се срещнаха – поне в този период.
И то – заради зетя и дъщерята. Егоисти…
Още преди две седмици Старият полковник се обади на дъщеря си и императивно поиска да се обади зетят. Оня смутолеви някакъв поздрав и не пожела да изслуша опитния, майстор на всичко, Стар полковник. Тъкмо започна да му дава ЦУ /ценни указания, както викаха едно време във военното училище/ и оня го прекъсна. Рече, че вече го е сложил и няма нужда да слуша нотации и за това. В тоя момент телефонът мина – явно недоброволно, чу се шум и гневен глас, в ръцете на дъщерята.
Която изненадващо взе да му обяснява, че коя ли поредна година те имали грижата за киселото зеле, що бидони са правили досега, нямало нужда от празни приказки, мъжът й слага, източва, следи, носи отговорността сам и не му трябват банални ръководства дистанционно…
Бре! Тая послушна и кротка дъщеря взе да се звери? И то кому? На Старият полковник, специалист по всичко, жадуващ да го търсят, та да ги учи, а те… От тях само се иска да го приз ...