Един от малкото спокойни дни зад щанда, вече следобед идва, а от сутринта всичко е гладко: доставчици, клиенти, заявките са дадени навреме, дори и ревизорката Гинка мина още сутринта през витрините без да намери нещо с изтекъл срок. След обедния пик настъпваше времето за почивка - прозорецът, когато нямаше опашка пред щанда, и поне от глъчката и вечно бързащите купувачи преди вечерния пик продавачките можеха да си отдъхнат. Не че почиваха буквално, щяха да влачат касите с колбаси, сирена, пушени меса, да зареждат витрините с бирата и безалкохолните.
И както се беше унесла в кротко пресмятане колко часа оставаха до края на смяната, това ѝ беше вторият ден, утре беше почивка, Рени се стресна от "тихата стъпка" - управителката Ели, която винаги изникваше рязко и неочаквано пред теб, и както винаги, с леко наведена напред глава и под вежди почти тихо изстрелваше нарежданията и отминаваше още по-тихо и бързо.
- Има оплакване от клиентка, че си пипала с гола ръка кашкавала, който си ѝ продал ...