Един от малкото спокойни дни зад щанда, вече следобед идва, а от сутринта всичко е гладко: доставчици, клиенти, заявките са дадени навреме, дори и ревизорката Гинка мина още сутринта през витрините без да намери нещо с изтекъл срок. След обедния пик настъпваше времето за почивка - прозорецът, когато нямаше опашка пред щанда, и поне от глъчката и вечно бързащите купувачи преди вечерния пик продавачките можеха да си отдъхнат. Не че почиваха буквално, щяха да влачат касите с колбаси, сирена, пушени меса, да зареждат витрините с бирата и безалкохолните.
И както се беше унесла в кротко пресмятане колко часа оставаха до края на смяната, това ѝ беше вторият ден, утре беше почивка, Рени се стресна от "тихата стъпка" - управителката Ели, която винаги изникваше рязко и неочаквано пред теб, и както винаги, с леко наведена напред глава и под вежди почти тихо изстрелваше нарежданията и отминаваше още по-тихо и бързо.
- Има оплакване от клиентка, че си пипала с гола ръка кашкавала, който си ѝ продала! - докато успее Рени да реагира, Ели вече беше до касите.
Втори месец беше на робота вече, научи всички кодове наизуст, не само, че до сега нямаше проблеми, но и втора седмица ѝ бяха прикрепили нова кандидат-колежка за обучение. Изведнъж няколко мисли едновременно се заблъскаха в главата на Рени. Като на филмова лента започна да прехвърля работата си от сутринта. Днес беше ден за промоции на пушени меса и някои сухи колбаси, навалицата беше там. "Клиентка... кашкавал..." Беше понаучила и редовните клиенти от махалата, стар столичен квартал, хората си създаваха традиции и навици и в пазаруването. Имаше една клиентка, която винаги намираше ядливи думи към всяка продавачка, винаги идваше с мъжа си, той - висок, строен, дума не обелваше, тя - глава и половина по-ниска от него, и почти толкова и широка, поръчваше, взимаше поръчката и я подаваше на него, до сега гласа не бяха му чули. Дааа, бяха тука тая сутрин, от щанда купиха само кашкавал тостер. Като я видеха колежките, че приближават към щанда, всяка се опитваше тихомълком да избегне контакт с тях и другата да ги обслужи. Рени не бягаше, оказа се, че има точно око и ръка, и най-много 5-10 грама да направи разлика в каквото и да отреже, имаше си вече и немалко фенове, които предпочитаха тя да ги обслужва. "Само тя ще е клиентката, но тя купи кашкавал тостер, как ще съм го пипнала?! " Тая сутрин и двамата бяха мълчаливи, жената дори не промрънка някоя от обичайните си ядливи реплики. Кашкавалът беше паралелепипед, който пристигаше в найлонова обвивка и така си влизаше с нея във витрината. Удобен беше, защото и дори без ръкавици нямаше как да се пипне с гола ръка, защото се хващаше за обвивката му и така го режеха на дъската. Трудно се работеше с латексови ръкавици, защото трябваше непрекъснато да се слагат и свалят, продавачките мереха на кантара и лепяха бележките върху опаковките, вдигаха телефона на щанда, вкарваха си стоката сами на щанда, пишеха заявките и срокове на стоки в тетрадки и т.н. За това имаше един трик - с лявата ръка подхващаш найлоновия плик, в който ще се озове покупката, хващаш салама, кашкавала, сиренето или каквото е там с ръката в плика и така го слагаш на дъската за рязане, след това измъкваш ръката и го мяташ на кантара. Всичко това за няколко секунди и проблесна в главата, след това се опита да си спомни по кое време точно беше на щанда тази клиентка.
След около час "тихата стъпка" изникна пред щанда.
- Ели, искам да видим камерата! По повод оплакването на клиентката - побърза Рени да спре малката шефка, както я наричаха помежду си.
- Спокойно, няма да имаш глоба, като за първи път! Внимавай! - каквото и да кажеше, като проводник на шефските команди и решения, почти винаги приключваше с "Внимавай!" Минималната глоба за провинение беше 10 лева, а такова винаги се намираше, и всички го отнасяха - от касиерки до продавачите на щанд и зареждащите в залата.
- Не оспорвам глобата, а случая! - повиши Рени леко тон, достатъчно да я чуят и от съседния щанд с месото, за да не се измъкне Ели - Времето между 9 и половина и 10, сещам се коя е клиентката. Купи тостерен кашкавал, а ти знаеш, че си е в обвивката на щанда и няма как да съм го пипнала, дори и без ръкавица да съм била!
- Добре де, казах, няма да имаш глоба! Внимавай!
- Люси, наглеждай за малко колежката и щанда, отивам за няколко минути отзад, моля те! - обърна се Рени към месаря.
Беше видяла, че преди малко дойде синът на шефа, той винаги идваше към 5 следобед, преглеждаше заявките и камерите.
- Здрасти, Тони! Ще ми извадиш ли времето на щанда между девет и половина и 10 часа, ако обичаш?
- Здравей, проблем ли има?
- Не точно, сега ще видим, само ми извади това време!
Тони вече щракаше с клавишите, след малко увеличи прозореца със щанда на Рени, времето беше 9:28.00 и двамата се загледаха. Семейната двойка с клиентката, която винаги имаше право, доближи щанда, звук нямаше, но картината беше достатъчно красноречива. Точно така: Рени повдига витрината, вади тостера и го поставя на дъската за рязане, той си е в обвивката, а ръката на продавачката е дори с найлонова ръкавица, от ония по-широките.
- Спри и задръж на пауза, моля те! - каза Рени и се заобръща да види къде е малката шефка. Ели броеше на входа преди склада тенекии със сирене.
- Ели, ела за секунда, ако обичаш!
Ели дойде зад гърба на Тини, Тони махна паузата :
- Казах, че не оспорвам глобата, ето клиентката, тя е, нали?
- Да, тя беше! - втренчи се с присвити очи в монитора Ели.
Без да каже дума, Ели се върна на щанда, намигна закачливо на Люси, застанал по средата на двата щанда, новата колежка беше приклекнала долу и се ровеше в камерата.
- Отмениха ли ти глобата?! - засмя се Люси,
- Като за първи път ми я опростиха - отговори му Рени и също се засмя - нали знаеш, "Клиентът винаги има право"!
Много нови неща научи тука Рени, сблъска се с какво ли не, но ѝ остана висящ въпроса "как и защо", защо често правим неща, само защото можем да ги правим и че винаги ще си намериш "мишена", стига да я търсиш, без значение кой, важното е да си в правото си - "Клиентът винаги има право".
Оставаха по-малко от 4 часа до края на смяната, хората вече излизаха от работа и след малко суперът щеше да зажужи от глъчката на пиковия час, Рени с лека загадъчна усмивка зачака края на работния ден, "Утре ще се излежавам до обяд" - имаше чувството, че до края на работния ден вече нищо не би могло да ѝ развали настроението, тя вече не беше зад щанда!
© П Антонова Todos los derechos reservados