1 min reading
…
Кръвта му изтичаше с бясна скорост, а той, както винаги, продължаваше да се смее истерично. И както винаги, зад този смях не се отгатваха никакви чувства.
Но постепенно погледът му обезумя и гръмкото му хилене се превърна в тъжна усмивка. Тя се задържа известно време на лицето му, сетне изчезна и като че в този момент избледняха всичките разноцветни бои, с които сам се беше изрисувал.
Боите, зад които се криеше толкова време.
Клоунът умря.
***
Разказвачът се умълча и това траеше по-дълго от обикновено. Но заговори.
– Ах, колко тъжно свърши моят клоун.
Защо ли му го причиних.
Съвестта ми е гузна. Терзая се.
Направо ми иде да се разплача.
Ще си извадя носната кърпичка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up