С идейната подкрепа на Е.
Сградата на читалището бе строена през 60 години на миналия век. С напукана мазилка и олющена червена боя на фасадата.
Отивах да си взема книга от библиотеката, за да има, какво да чета през нощта.
Отворих врата и тя изстена, като призрак от старинен замък. Фоайето беше тясно с една примигваща луминисцентна лампа. На стената имаше голямо табло с надпис.
Изумих се, че има такъв клуб. Погледнах часовника, 16 и 10.
Тръгнах по дългия коридор, за да открия залата. От двете страни имаше врати с надписи.
А, ето я и залата за психоанализи и заседания. Почуках и влязох. Зад катедра постлана с омачкан червен плюш, седеше девойка, а пред нея имаше компютър. Навътре бяха десетки маси подредени в редици. На всяка стоеше монитор, а до него табелка с номер. Всички монитори светеха с изображение на усмихнат емотикон.
- Извинете, тук ли е клубът на Анонимните самоубийци?
- Да, заповядайте.
- Здравейте!
От високоговорителите се понесе едно разногласно:
- Здравей, Анонимнико! ...