Клуб на Анонимните самоубийци /Ас/
С идейната подкрепа на Е.
Сградата на читалището бе строена през 60 години на миналия век. С напукана мазилка и олющена червена боя на фасадата.
Отивах да си взема книга от библиотеката, за да има, какво да чета през нощта.
Отворих врата и тя изстена, като призрак от старинен замък. Фоайето беше тясно с една примигваща луминисцентна лампа. На стената имаше голямо табло с надпис.
Днес в 16 часа ще се проведе среща в "Залата за психоанализи и заседания" с клуба на "Анонимните самоубийци". Вход свободен!!!
Изумих се, че има такъв клуб. Погледнах часовника, 16 и 10.
Тръгнах по дългия коридор, за да открия залата. От двете страни имаше врати с надписи.
Библиотека за напреднали деца
Зала за еротичен масаж
Библиотека за умствено изоставащи възрастни
Фитнес зала за мързеливи
Фризьорски салон за хора с алопеция
.....
А, ето я и залата за психоанализи и заседания. Почуках и влязох. Зад катедра постлана с омачкан червен плюш, седеше девойка, а пред нея имаше компютър. Навътре бяха десетки маси подредени в редици. На всяка стоеше монитор, а до него табелка с номер. Всички монитори светеха с изображение на усмихнат емотикон.
- Извинете, тук ли е клубът на Анонимните самоубийци?
- Да, заповядайте.
- Здравейте!
От високоговорителите се понесе едно разногласно:
- Здравей, Анонимнико!
- Влезте и седнете.- каза момичето. Отзад има свободен стол.
Придърпах стола и седнах.
- Искам нещо да кажа.
- Да, кажи номер четири.
- Днес си купих телевизор.
От всякъде заваляха въпроси:
- Колко инча е?
- С TСL екран ли е?
- От де го взе?
- На примоция ли?
Момичето започна да удря с едно чукче по плота.
- Моля ви... Много ви моля, по един, така не се изслушвате!!!
За секунди настана тишина.
- Искам да кажа нещо.
- Да, кажи номер седем.
- Днеска, правих секс с две жени.
Отново суматоха.
- Уау!!!
- Браво бе пич!!!
- И де ги намери?
.......
- Пак ви казвам изслушвайте се! Какво усети номер седем?
- Ми, ко да кажа... Нищу.
- Как така нищо? - попита водещата.
- Ми тъй... Поклатих са и свърших.
От номер 11 се чу.
- Ми то така са прави.
- Аз съм номер девет и ще ви кажа, че днес сключих лизинг да си купя Тойота.
- Що Тойота, бе! Да беше взел Шкода, те новите са много готини.
- Колко ша плащаш?
- Има ли навигация?
.....
- Ами вие, Господине? Новодошлият , какво правихте от снощи насам?
Замислих се и си спомних, че снощи четох от Библията.
- Четох Библията.
Настана гробовна тишина. Само номер 13 се обади:
- Таз книга не я разбирам. Погледнах първите страници и я затворих. Ми тя писана от дядото на прабаба ми. Нищо интересно.
Момиченцето ме запита с по-остър тон:
- Аз ви попитах, какво правихте. Какви действия извършихте?
- А бе, да не си говорим за глупости. Чухте ли, че в Лидъл има промоция на носни кърпички?- каза номер 6.
- Не думай и от кога?
Станах и тръгнах по пътечката между масите. От единия компютър емотикона ми смигна и се чу женски глас.
- Довечера, как си?
Отворих врата и излязох. После отдих в Детската библиотека и си взех "Приказки от цял свят"
На улицата ме изпръска с кал едно БМВ Х8, но не му обърнах внимание. Бързах за вкъщи, да се потопя във вълшебния свят на приказките.
Не бях самоубиец. Просто живеех в друг свят.
© Гедеон Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Стойчо е прав, всеки може да намери своя интерпретация.
Попитаха ме, защо тези анонимници са решили да бъдат в тоя клуб. Смятам, че те са влезли, не защото се смятат за самоубийци, а защото такива екземпляри много искат да се впишат в някаква оригиналност, защото нямат своя.
Ани, забелязала ли си, че върхът на пирамидата на Маслоу е празен, може би е за хора живеещи в другия свят.
Смути, бих написал продължение, но нямам представа анонимниците, в кой свят отиват, защото са твърде сраснали с този, където живеят.
Гери, Таня
-
Можеш да напишеш продължение - след като са умрели, анонимни, после пак са се събрали да обсъдят нещата, на оня свят
Всъщност, анонимността убива, особено ако е търсена или целенасочена. -
Не случайно Масловата пирамида е точно пирамида. А тя се стеснява нагоре. Няма как този, който стои към върха и да се впише при тези в подножието и. Различен е.
-
-
Търся мислите на автора в подтекста...
Мисля че всеки читател ще намери своя приказка.
Поздравления, Жабок! -
Да, има бъг в опцията за редактиране
-
Сайтът е възхитителен. Излиза, че съм втори след Ванга и чета мислите на Щурачето. А всъщност коментарите се появяват със закъснение, като пътнически влак и после изчезват и пак се появяват. Ето така се създават митове за хора гадатели.
-
Заглавието е много интересна тема, може да се импровизира в различни аспекти. Анонимните самоубийци, хора с анонимна, безлична същност. Никакво име, никакви дипломи, ЕГН-та и т.н. не могат да дадат облик на безличната същност. Според мен няма логика да осъзнават, че са самоубийци и да са точно в този клуб
-
Радвам се, за пояснението в коментара ти. Наистина безличието убива и него сами си го определяме.
Благодаря ти! -
Искам да направя едно уточнение /Ас/ може да се разбира, като клуб на Асовете или ако е с правописна грешка, клуб на Азовете. В общи линии съкратен вариант на Клуб на Анонимните самоубийци.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Всеки сам избира начина да си почине от действителността, а някои си тръгват завинаги. Накара ме да философствам.🙂