Така го нарече мъжът на Ана. Когато беше жив, де. И тя тогава все още се присъединяваше към клуба тайничко – уж излизала по работа нейде си. Но оня накрая я освободи от присъствието си. Як излезе – що болести го бяха накачулили, ама не мирясваше и пускаше отровни шеги, подиграваше се на женското им общество, невъзпитано казваше неща, които истински благородните лицемери биха се направили, че не виждат…
И какво като Зорка – собственичката на апартамента, беше се разделила с трима мъже? Официално. На неофициалните гастрольори в сърцето и другаде отчет не водеше. Двама не дочакаха смъртта да ги раздели и я напуснаха, третият направо избяга. Но и тримата, казваше мъжът на Ана, бяха достойни за званието Герой – само заради смелостта да свържат живота си със Зорка за повече от едно „чук-чао“…
Но в това отношение изобщо не можеше да се мери с Дидито. Навремето тя успя да придуши преподавателя си по история още в десети клас. Замъкна го в парка, метна му се на врата, даже не обърна внимание на ...