И през другите дни по-често лежеше.
Не му разрешаваха още да ходи.
И мълчеше.
Слушаше какво си бъбрят другите.
Но в дните за свиждане не само лежеше, но се завиваше и през глава.
При него не идваше никой!
Покрай другите легла се натрупваха близки и познати.
Изчакваха се на ред и отвън.
Първи го подпря Даскала:
- Абе Герге, ти никой ли си нямаш? Самичък ли си?
- Ами…
Смутолеви нещо под носа си. ...