Вече наближаваха мястото на срещата с момчетата. Слънцето почти беше залязло, затова бързаха да се присъединят към тях и да се прехвърлят зад стените на Долната земя.
Изведнъж небето притъмня и се изпълни с невъобразими писъци, сякаш огромен рояк грабливи птици нападаха беззащитните си жертви.
-Полусенките!- извика Дарена- Бягайте с всички сили, трябва час по- скоро да стигнем центъра на Братския кръг! Там ще сме защитени от тях!
И момичетата хукнаха, колкото им сили държат. Но след безсънните нощи и катеренето по планинското било бяха уморени и разстоянието до братята им изглеждаше много голямо.
- Бягайте, момичета! Идваме при вас, няма да ви оставим!- чуха те гласа на Влад.
- Ето ги нахалните хлапачки, които победиха сестра ми Тилилея и я затвориха в пещерата на прилепите!- това беше Наина, която летеше начело на полусенките на рошава метла.- Бързо да ги хванем и да ги хвърлим в Дупката на забравата!
В този момент небето беше пронизано от ярка светлина от четири мощни лъча. Бездъннат ...