4 min reading
Имаше промоция на портокали в хипермаркета. С кофата излизаха 6 лв. Хората вземаха като за последно, тъпчеха от плодовете всички възможни ръбове, натискаха се, караха се кой колко пъти е идвал... И така цял ден. После втори. Истерия, която в петък изглеждаше непосилна за него – управителя на местния клон.
Затвори се за миг в офиса, за да си събере мислите. Не беше виждал родителите си от 2 месеца. А живееха в един и същи град. През две улици. Тъй близо и едновременно толкова надалече.
Работата му харесваше, но го изцеждаше до припадък. Шефовете искаха от него невъзможното и той го правеше. Надминаваше себе си, изпреварваше времето, но така и не успяваше да намери глътка свобода да позвъни у дома. Не по мобилния, не на домашния, а на прага! Обичаше, когато заставаше на познатата до болка изтривалка, затискаше с пръст ”шпионката” и звънеше по странни начини, така че майка му да го не го познае. Иначе сигналът беше просто едно „К” на морза. Тире, точка, тире... Сега времето го притискаше. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up