Имаше промоция на портокали в хипермаркета. С кофата излизаха 6 лв. Хората вземаха като за последно, тъпчеха от плодовете всички възможни ръбове, натискаха се, караха се кой колко пъти е идвал... И така цял ден. После втори. Истерия, която в петък изглеждаше непосилна за него – управителя на местния клон.
Затвори се за миг в офиса, за да си събере мислите. Не беше виждал родителите си от 2 месеца. А живееха в един и същи град. През две улици. Тъй близо и едновременно толкова надалече.
Работата му харесваше, но го изцеждаше до припадък. Шефовете искаха от него невъзможното и той го правеше. Надминаваше себе си, изпреварваше времето, но така и не успяваше да намери глътка свобода да позвъни у дома. Не по мобилния, не на домашния, а на прага! Обичаше, когато заставаше на познатата до болка изтривалка, затискаше с пръст ”шпионката” и звънеше по странни начини, така че майка му да го не го познае. Иначе сигналът беше просто едно „К” на морза. Тире, точка, тире... Сега времето го притискаше. ...