Тя, беше различна! Имаше дарбата да се оглежда в хората и да надниква в сърцата им. Постоянно я следваха ангели. Виждаше ги като сребриста плазма, която сменяше само формата и големината! Побираха се в пламъка на свещ, а когато погледнеше към небето, ставаха огромни! Те я обичаха и тя ги обичаше! Пазеха се взаимно и се допълваха! Тя, понякога ги забравяше, но винаги ги виждаше, когато пожелаеше! Те не и се сърдеха, защото просто не познаваха това чувство. Силите свише и разкриха, че има дарба да лекува и тя, се криеше и лекуваше! Лекуваше, не само телата, но и душите. Говореше неща, които и тя, не знаеше откъде знае. Много от тях се сбъдваха. Сънуваше пророчески сънища, но не обичаше да сънува. Сънува смъртта на баща си, сънува смъртта на един приятел, сънува и човека, когото по-късно заобича безумно. Още от малка, знаеше, че е различна. Различно виждаше живота, различно усещаше вибрациите на Вселената. Заобиколена беше от много хора, но дълбоко в душата си, все нещо и липсваше, все не ...