Тя, беше различна! Имаше дарбата да се оглежда в хората и да надниква в сърцата им. Постоянно я следваха ангели.  Виждаше ги като сребриста плазма, която сменяше само формата  и големината! Побираха се в пламъка на свещ, а когато погледнеше към небето, ставаха огромни! Те я обичаха и тя ги обичаше! Пазеха се взаимно и се допълваха! Тя, понякога ги забравяше, но винаги ги виждаше, когато пожелаеше! Те не и се сърдеха, защото просто не познаваха това чувство. Силите свише и разкриха, че има дарба да лекува и тя, се криеше и лекуваше! Лекуваше, не само телата, но и душите. Говореше неща, които и тя, не знаеше откъде знае. Много от тях се сбъдваха. Сънуваше пророчески сънища, но не обичаше да сънува. Сънува смъртта на баща си, сънува смъртта на един приятел, сънува и човека,  когото по-късно заобича безумно. Още от малка, знаеше, че е различна. Различно виждаше живота, различно усещаше вибрациите на Вселената.  Заобиколена беше от много хора, но дълбоко в душата си, все нещо и липсваше, все нещо не и даваше покой, все  нещо я измъчваше! Беше прекалено добра, но и знаеше, кога трябва да бъде болезнено откровена и с това нараняваше! Нараняваше без да го желае, но осъзнавайки, че така предизвиква истината Не се страхуваше от смъртта. Да, като малка я беше страх, но когато на 13 години умря за малко, видя, че не боли. Разбра, че има отвъд и там е топло и спокойно. Случи се, когато  падна от колело и челно се опита да събори един стълб.  Падайки, си помисли, че умира,  пред очите и изникнаха, зелена полянка с жълти глухарчета , а после я обзе покой и хармония! Виждаше приятелката си, която и крещеше да стане, после видя майка си, баба си, комшиите. Всички се суетяха около нея, а тя беше щастлива и лека. Не и се връщаше при тях, но се върна! Така, както си беше тръгнала,  изведнъж, главоболие  замъгли съзнанието и, но  въпреки всичко, успя да попита дали си е скъсала дънките? Суетата, я тресеше от малка. Държеше на външният си вид, имаше чар и момчетата и се лепяха, като мухи, но тя,  нямаше очи за никой.  Нямаше до четринадесетгодишна, когато го срещна, огледа се в очите му и потъна в тях! Никога не беше виждала, толкова зелени и красиви очи! Идваше и да заплаче от болка и учудване, че изпита чувство, което не беше изпитвала до този момент. Подсъзнателно усети, че това момче, ще бъде до нея,  много дълго. Почувства го с всяка клетка на тялото си. След 4 години, случайно се видяха, покани я. да му отиде на гости и той, не я пусна да си тръгне. Тя, помисли, че е попаднала в рая, но се оказа, че си направи много дълга разходка в ада. Съсипа я с ревността си и обсебващата любов. Затвори я, заключи усмивката и , скри  я, от света. Тя даже и не разбра, кога престана да го обича. Бунтуваше се в началото, но после се примири. Примири се и и олекна. Прости на себе си, прости на него, прости на всички останали. От ден на ден, от нея извираше все повече и повече разбиране към другите. Променяше се за добро. Много мъже я ухажваха, защото имаше особено излъчване, но тя винаги ги държеше на една ръка разстояние, защото не беше срещнала мъж, който да я впечатли.  Мечтаеше за истинска, изгаряща, изпепеляваща любов. Мечтаеше за някой, който  да я допълни като дух. Подсъзнателно знаеше, че той ще я открие, а тя ще го познае. И се случи точно,  когато не го очакваше. Разпиля я с невидимото си присъствие, с невероятната си дущевност, с мъжкарското излъчване и Тя,  го позна. Такава любов заизвира от нея, та чак я задушаваше. Беше вълшебно, красиво, болезнено и това чувство я изрови от летаргията и тя, за пръв път от много години се почувства завършена и цяла.  Сега го чака да събере сили, за да дойде да си я вземе, за да сподели с него остатъка от живота си. Чака го, за да му подари сърцето и душата си. Чака го, за да го завие с огромната  си любов,  която пази за него. Чака го, за да стане негова и да остарее с него. Чака го, защото просто го позна, че той е липсващата и част. Винаги ще го чака, дори той, никога да не събере кураж да дойде. Обичта ми!!!