6 min reading
- Добър ден! Билети и карти за проверка, моля!
В купето на влака имаше трима човека. Две възрастни дами и Деница, жена на около тридесет години. Стариците показаха билетите си, същото направи и младата жена. Кондукторът я погледна, продупчи билета с химикалка, усмихна се уморено и каза:
- Нали знаете, имате връзка на гара Буково. Като слезете там, влака, на който трябва да е качите е след два часа и половина.
Деница кимна в знак на съгласие и отпусна глава на седалката. Погледна си телефона, имаше време да поспи.
Двете стари жени се опитаха да я заговорят, но като видяха, че не могат да завържат разговор, задрямаха една след друга.
Мелодията, която композираше влакът беше монотонна и унасяше пътниците. Всеки със своите мисли, всеки с проблемите си, но всички пътуваха по един път, релсите на живота. Когато пътува, човек не спи както в дома си, не сънува. Той дреме, защото така по-леко минава времето. А и няма как да бърза, защото влака, знае кога да пристигне където трябва.
Деница се ст ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up