- Добър ден! Билети и карти за проверка, моля!
В купето на влака имаше трима човека. Две възрастни дами и Деница, жена на около тридесет години. Стариците показаха билетите си, същото направи и младата жена. Кондукторът я погледна, продупчи билета с химикалка, усмихна се уморено и каза:
- Нали знаете, имате връзка на гара Буково. Като слезете там, влака, на който трябва да е качите е след два часа и половина.
Деница кимна в знак на съгласие и отпусна глава на седалката. Погледна си телефона, имаше време да поспи.
Двете стари жени се опитаха да я заговорят, но като видяха, че не могат да завържат разговор, задрямаха една след друга.
Мелодията, която композираше влакът беше монотонна и унасяше пътниците. Всеки със своите мисли, всеки с проблемите си, но всички пътуваха по един път, релсите на живота. Когато пътува, човек не спи както в дома си, не сънува. Той дреме, защото така по-леко минава времето. А и няма как да бърза, защото влака, знае кога да пристигне където трябва.
Деница се ст ...