- Хайде, Снежи, побързай, ще ти изстине закуската и ще закъснееш за училище!- майка ми се провикна от кухнята, както правеше всяка сутрин.
Трудно заспивам и трудно се събуждам. Такава съм от малка. А в онази сутрин вече не бях толкова малка и се предполагаше, че събуждането ми ще е по- бодро от обичайното, защото ме чакаше важен, необикновен ден. Наистина се превърна в един от най- важните дни в живота ми, но по много различен от очакваното начин. След още няколко напразни повиквания, мама се появи в стаята ми. Приседна на леглото до мен и загрижено ме попита дали не ме е страх от предстоящото събитие, че съм се свила на топка в леглото, вместо да подскачам радостно из апартамента. Да, беше ме страх, но от усещането, че няма да има никакво събитие. Събудих се с болка в устата, горе вдясно, където се намираше проклетият ми кътен зъб. Всъщност, събитие щеше да има, със или без моето присъствие. Осъзнавайки го сълзите ми потекоха, макар да си повтарях, че нищо ми няма и ще изтърпя до вече ...