Когато мълчанието с него започне да ми харесва.
Когато тишината от неговото присъствие започне да ми е по-приятна от това да се чудя как да изкопча поредната дума или отговор.
Когато усмивката му започне да е моето „Добро утро’’, дори от снимка.
Когато споменът за гласа му или неговото чуване станат тона на песента за моя ден.
Тогава аз смело ще мога да отворя замечтаните си очи.
Да протегна ръка.
Да вплета пръсти в неговите.
Да изживея своята любовна мечта.
Когато-тогава.