Тя дълго лежеше и се взираше в тесния процеп на леко открехнатата врата. По бузите и се стичаха сълзи. Очакваше момента, в който някой ще я разбере, но, уви, той все така не идваше. Минутите се точеха и с всеки дъх тя усещаше остра пареща болка. Усещането беше неприятно, сякаш малко стъкалце се беше забило в сърцето и и всяка минута натрапчиво напомняше, че е вътре. За момент затаи дъх, стори и се, че земята е спряла да се върти и след миг... тик-так, тик-так - още една минута самота. Нещо я разкъсваше отвътре, без звук тя чуваше ритмичния повей на вятъра шибащ безмислотно всичко навън. Болка, мраз, безразличие, празнота. Малката стая сега и се струваше необятна. Всичката тази сивота събрана на едно място. Тягостното усещане... Металическите проблясъци на огледалото я съживиха за момент. Стори и се, че го вижда, но, уви, това бе просто отминващата надежда, почукала на вратата за последно сбогом. Тя стана, нещо я притегляше навън. Стисна бавно дръжката на вратата,сякаш със страх да не р ...