Не знаят още… Ама ще ги научи… И ще разберат – кой е Марин…
Тъп народ, тъп. Толкова години, а не научиха кой е Марин. Че и сега не знаят и не щат да знаят. Що години, откак се пенсионира – обаче… Тъпи!
Още в училище го подминаваха. Отиде да играе с тях футбол – не го щат. Или го слагат да стои като стълб на вратата. Ха се обади – ха получи зверски поглед, а понякога и един по врата.
В училище също го пренебрегваха. Даскалите не го изчакваха добре да помисли, а веднага вдигаха някой друг. И наглият вдигнат изпява това, което Марин се сеща, че е можело да каже. Ако знае…
После родата помогна малко. Усетиха май какъв е Марин. И го настаниха в града. Ама къде? В осеменителната станция. Като общ работник. Което не пречеше да се представя за началство там. При запознанство с градски моми, небрежно отронваше – „Началник склад“. Обаче, градските моми го пренебрегваха – дай им на тях учени, високи, здрави, умеещи да ги разсмиват нахалници. Които небрежно отместваха с рамо Марин и вместо него по ...