Кой ме прокле?
Кой ме прокле да съм нещастна цял живот?
Все като ми се случи нещо хубаво, на момента се случват хиляда лоши неща!
Та и на малкото щастие, което ми се случва, да не мога да се нарадвам като хората.
Все така изгубена да скитам всеки ден, все така самотна да се прибирам всяка вечер.
И така заспивам без топлина.
С мисълта, че някъде по света я има моята сродна душа.
Но уви, на сутринта отново съм сама... и мисълта се губи в забързаното ежедневие.
И пак сънувам... не когото трябва, и все така далече е от мен щастието!
Работа, самота, работа, самота... докога ли ще е така?
22.10.2008 г.
© Силвия Герджикова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Лелеее! Какъв шедьовър.
-
Благодаря, мило, за подкрепата.
Желая хубав и весел ден
-
Силве, има доста истина в думите ти. Допаднаха ми, харесват ми. И аз съм като теб искам сродната душа, но все още я няма, това не означава че цял живот ще сме сами, напротив - в живота трябва да срещнеш няколко неподходящи за да разберещ кой е подходящ за теб. Горе главата знаеш че аз те подкрепям
-
Невероятно ! Наистина докосва. Все едно аз съм го писала.
-
Здравей, и аз така-сънувам не когото трябва. Но съм сигурна, че я има сродната ни душа и рано или късно ще я намерим.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
самотата е нещо много рядко срещано в най-чистия си вид всъщност...